Кожата на „мумия“ на динозавър на 66 милиона години всъщност е била перфектна глинена маска

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

В пустите земи на източен Уайоминг групировката Ланс е богатство от праисторически вкаменелости. И една област по-специално - район с диаметър по-малък от 10 километра (6 мили) е дал на учените минимум половин дузина удивително добре непокътнати екземпляри от динозаври, цялостни с елементи от люспеста кожа, копита и шипове.

Палеонтологът доктор Пол Серено и сътрудниците му го назовават ​​„ зоната на мумията “ в ново изследване, което има за цел да изясни за какво тази съответна област е довела до толкоз доста невероятни находки и да дефинира какво тъкмо е „ мумията “ на динозавъра.

В началото на 1900 година ловджия на вкаменелости на име Чарлз Стърнбърг откри два екземпляра от огромен пачи динозавър, Edmontosaurus annectens, във групировката Ланс. Скелетите бяха толкоз девствени, че Стърнбърг, дружно с Х. Ф. Осборн, палеонтолог от Американския природонаучен музей в Ню Йорк, съумяха да разграничат нещо, което изглеждаше като огромни части кожа с забележими люспи и меснат гребен, който като че ли минаваше по шията на влечугото.

Серено, водещ създател на проучването и професор по биология и анатомия на организма в Чикагския университет, разказва първичното изобретение като „ най-великата мумия на динозавър – може би до младото, което открихме “ през 2000 година

Разделени от съвсем век, находката на Серено и неговия екип споделя общи черти с тази на Стърнбърг: скелетите са непокътнати в триизмерни пози и демонстрират ясни доказателства за кожа и други атрибути, които нормално не оцеляват 66 милиона години в земята. „ Озборн сподели през 1912 година, че знае, че това не е същинска, обезводнена кожа, като в египетските мумии “, сподели Серено. " Но какво беше? "

Каквото и да беше, „ ние в действителност не знаехме по какъв начин е непокътнато “, сподели той. „ Беше тайнственост. “

Новото проучване разкрива тази тайнственост и може да помогне на палеонтолозите да намерят, разпознаят и проучват бъдещи находки на мумии за дребни улики за това по какъв начин в действителност са изглеждали гигантските динозаври.

Смърт на динозавър, излята в глина

Серено и неговите сътрудници са употребявали CT сканиране, 3D изображения, електронна микроскопия и рентгенова спектроскопия, с цел да проучват две мумии на Edmontosaurus, които са разкрили във групировката Lance през 2000 и 2001 година - млад и млад възрастен. „ Търсихме, търсихме и търсихме, взехме проби и тествахме и не открихме никакви “ останки от мека тъкан, сподели Серено.

Това, което екипът откри вместо това, беше тъничък пласт глина, пълен по-малко от една стотна от инча, който се беше образувал върху кожата на животните. „ Толкова действително наподобява, че е необикновено “, сподели той.

Докато Стърнбърг и Осборн се позоваха на „ отпечатъка “ от кожата в техните екземпляри, документът на Серено предлага различен термин - „ предаване “ - който той твърди, че е по-точен.

Проучването излага изискванията, които биха довели до такова обрисуване. В интервала късна креда, когато Edmontosaurus е бродил в днешния запад на Америка, климатът се трансформира сред суша и мусонни дъждове. Установено е, че сушата е повода за гибелта на истинската мумия, открита от Стърнберг и разказана от Осборн, както и на други животни, чиито вкаменелости са открити наоколо. Ако приемем, че същото е правилно и за новите екземпляри, труповете биха изсъхнали на слънце за седмица или две.

След това ненадейно наводняване погреба телата в наслойка. Разлагащите се трупове биха били покрити с филм от бактерии, които могат електростатично да притеглят глина, намираща се в близките утайки. Тънкото като вафла покритие от глина остава дълго откакто подлежащите тъкани се разлагат изцяло, запазвайки своята подробна морфология и образувайки съвършена глинена маска.

„ Глинестите минерали имат метод да притеглят и да се залепват върху биологични повърхности, осигурявайки формоване, което може правдиво да възпроизведе най-външните повърхности на тялото, като кожа и други меки тъкани “, сподели доктор Антъни Мартин, професор по процедура в отдела по екологични науки в университета Емори в Атланта, който не е взел участие в проучването. „ Така че има смисъл тези глини да са образували толкоз фини портрети на люспи, шипове и копита на динозаври. “

Д-р Стефани Драмхелър-Хортън, палеонтолог по гръбначни животни в Университета на Тенеси, Ноксвил, която също не е взела участие в проучването, е специалист по тафономия, която тя разказва като „ проучване на всичко, което се случва с един организъм от момента, в който почине, досега, в който го намерим “. Тя се интересува изключително от това по какъв начин са се образували тези вкаменелости.

„ Мумиите на динозаврите са известни от повече от 100 години, само че несъмнено се натъртва повече на описването на кожата им и по-малко на разбирането по какъв начин са се вкаменели преди всичко “, сподели тя по имейл. „ Ако можем да разберем по какъв начин и за какво се образуват тези вкаменелости, можем по-добре да се насочим къде да търсим, с цел да намерим евентуално повече от тях. “

Детайлен портрет на пачи динозавър

Заедно двете по-скоро открити мумии разрешиха на Серено и неговия екип да основат подробна актуализация на това по какъв начин евентуално е изглеждал Edmontosaurus.

Според техните разбори динозавърът, който може да нарасне до над 12 метра (40 фута) дълъг, е имал меснат гребен по врата и гърба и редица шипове, спускащи се надолу по опашката. Кожата на съществото беше задоволително тънка, с цел да сътвори деликатни бръчки над гръдния панер и беше осеяна с дребни, сходни на камъчета люспи.

Глинената маска разкри, че животното има копита, линия, която преди този момент се е запазила единствено при бозайниците. Това го прави най-старото сухоземно животно, за което е потвърдено, че има копита, и първият прочут образец за копитно влечуго, сподели Серено. „ Съжалявам, бозайници, не сте го измислили “, пошегува се той. " Подозирахме ли го? Да, подозирахме, че има копито от отпечатъците, само че се